Изглежда средствата за масова информация са успели да убедят всички, че най-чистата  в екологично отношение е  енергията, произведена от ветрогенераторите. Но, дайте, да попитаме себе си. Какво всъщност представлява вятъра? Първият, който  се  замисля върху това е  съвременник   на Исаак Нютон Брайтън Д. Хедли. Той установява наличие в екваториалната тропическа атмосфера от двете страни на екватора 300 с.ш. и ю.ш. две циркулационни клетки, които съвсем  основателно носят неговото име – клетките на Хадлей. Той е бил първият, който разбра, че вятъра не е хаотично движение на въздуха, както се е мислело до тогава. В действителност нагретите в тропиците   въздушни маси  издигат изпарилата се влага   в тропосфера. След падане на дъждовете въздушните маси под формата на вятър се връщат в тропиците. Хедли е грешил само за едно. Той е смятал, че   енергията  за този процес осигурява Слънцето, но в едно е бил прав – въздухът на северното и южното полукълбо не се смесва.

На пръв поглед нещата са елементарни – вятър духа, дъжд вали, но когато учените се задълбочили в процесите на изпарение – кондензацията, те се сблъскват с парадокс. Оказва се, че количеството вода,  изпарила се  от повърхността на океана за една година е 2,5 пъти  по-голямо от количеството  вода, изпарила се от повърхността на континентите. Обаче отношението на количеството валежи над океана и сушата е само 1,5. Къде се  губи останалата вода?

Никъде тя не се губи. Тя пада като сняг покрай магнитни полюси /МП/ на Земята. Ние отдавна трябваше да се свикнем с мисълта, че осигуряването на човечеството с валежи за нашата планета изобщо не е приоритет. Целта и на топлинното излъчване на атмосферни газове, и на глобалната атмосферна циркулация, и на топлите течения в океана е една и съща. Това е изнасянето на топлина, образувала се в мантията на Земята, в космоса. / по подробно  в статия «Как да се забави приближаването на Края на Света»./ Фактически влажния въздух   пренася към МП на Земята   топлината. Там тя  освобождава се при кондензацията на влагата и през намиращите се там дупките в озоновия слой се изнася в космоса. Сухият въздух, станал по-тежък,  слиза до земната повърхност и се връща обратно.

По-рано връщащите се въздушни маси са имали традиционни пътища – долини и речни корита. В настоящо време повечето от тях са застроени с мегаполиси и на въздуха му се налага да търси обходни пътища. Разбира се, скоростта на вятъра поради това расте.  Енергетиците след като пресметнали енергетичния потенциал на вятъра –   примерно 1200 ТВт,  решават, че епохата на ТЕЦ-ове е заминала безвъзвратно. От сега нататък  проблемите и на екологията, и на енергетиката ще решават вятърните генератори.  САЩ,  например, планират да увеличат мощността на ветрогенераторите  до 120 ГВт, а по данни на Global Wind Energy Council общата сума на инвестиции във вятърна енергетика към 2020 година ще  състави 149,4 млрд. евро.

И никой, изглежда, не се е замислил над същността на този процес. В природата няма безплатна енергия и липсват излишни неща. Всяко нещо  си има свое място и при всяко нарушаване се стреми да  възстанови нарушения баланс. Отнемайки енергията от въздушния поток за да я превърнем в  електроенергия,  ние влошаваме пренасянето на влагата във вътрешността на континентите и в крайна сметка, пречим на изнасяне  на топлината в космическото пространство. Изпарението особено  в обстановка на глобалното затопляне, непрекъснато ще расте. Обаче  на въздуха, за да пренесе влагата към полюсите и да излъчи излишната топлина във космоса, няма да му стигнат сили.    Кондензацията с освобождаване на топлинната енергия ще се извършва в по-низките широчини. Това значи, че в едни места ще има урагани и наводнения, а в други ще свирепства суша. На дневен ред ще дойде проблема с недостига на питейна вода, и хората ще бъдат принудени да опресняват морска. Мощността на ветрогенераторите ще се окаже  недостатъчна и ще се наложи пак да се пускат в действие ТЕЦ и АЕЦ.  А   перспективата изглежда още по-мрачна, защото главната опасност, която ще ни донесе затоплянето на климата на Земята, е повишаване на температурата на ядрото. В резултат на това ще продължи намаляване на  индукцията   на магнитното поле   и отслабване на магнитния щит над планетата. Това, на свой ред, ще доведе до намаляване плътността на озоновия слой и до по нататъшния ръст на глобалното затопляне на климата на Земята.

Има ли изход от това положени? Разбира се, има. Трябва да се преразгледа целесъобразността за инсталирането на ветрогенератори, особено покрай северните очертания на континентите. Необходимата енергия при това екологически   значително по-чиста  могат да  генерират въглищните ТЕЦ. Обаче не традиционни, а екологизирани по аналогия с моя патент  на изобретение: «Устройство за разделяне на газови смеси» № 50379 МПК В 04 В 5/08 с приоритет от 24.09.1991 г. Целта на това изобретение е пълно улавяне на димните газове чрез тяхното разделяне на отделни съставки. Така топлоцентралите ще произвеждат наистина екологически чиста енергия, но което е още по-важно то ще даде възможност да увеличим  съдържанието на СО2 в приземния слой. А това, на свой ред, кардинално ще подобри живота на хората.

Съдейки по публикациите в СМИ,   привържениците на «Зелената енергия» са забравили, че животът на Земята съществува само благодарение на способността на растенията да превръщат  водата и СО2, т.е. минерали, в храната. В настояще време съдържанието на СО2 във въздуха е 0,04 %, обаче в момента на възникване на живот неговото съдържание е било най-малко 200 пъти по-голямо. Паметта за това  са запазили клетките на нашия организъм. В тях се съдържа   6,5 %  СО2. Трябва да разберем – изчезне ли СОот въздуха, ще изчезне и живота на Земята. В настоящо време поради недостига на СО2 във въздуха расте количеството на заболяванията и горските пожари, а  към общата площ на пустините всяка година се прибавя територия, равна на Швейцария. Да се подобри състоянието на здравето на хората и да се намали ръста на пустините може само по един начин – да се повиши съдържанието на   СО2 в приземния въздух. Така ние ще дадем възможност на растенията да усвояват максималното възможно количество от СО2, произвеждан от нашата  цивилизация.

По надолу е приведено описание на идейния проект за екологизация на един блок на ТЕЦ, изгарящ въглища.