Металните екрани на кабелите в мрежа 20 kV от една страна са присъединени към ЗУ на подстанциите, а от друга – към ЗУ на трафопоста. Към него е съединена неутралата на трансформатора 20/0,4 kV и нулевите проводници на потребителите. В резултат занулените корпуси на домашните уреди в домовете на потребителите се оказват директно свързани със ЗУ на подстанциите. Това не би било толкова страшно, ако те на свой ред, благодарение на гръмозащитните въжета, не се оказват свързани със ЗУ на целия континент. В резултат на това, при фатално изригване на Слънцето напрежението върху ЗУ на някоя подстанция може да достигне стотици, че даже и хиляди киловолта. Макар при консуматорите тази величина се намалява, то не може да не представлява реална опасност за техния живот.

Ето няколко нещастни случая със смъртен изход, случили се в края на 80-те и началото на 90-те на миналия век в България в обстановка на аномално висока слънчева активност (фиг. 1а). Истинската причина така и си остава неизяснена, защото никой не се досеща да ги свърже с изригванията на Слънцето, предшествали фаталната дата.

В гр. Виден родители, които се върнали в дома си след буря, намерили петгодишния си син мъртъв, лежащ зад пералнята. Според съобщенията във вестника, детето по някакъв начин е успяло да докосне входните клеми на пералнята, поради което е загинало. Обяснението е абсурдно, защото клемите се намират под задния капак на пералнята и достъпът до тях е невъзможен без специални инструменти. Но какво друго можеха да измислят те, след като проверка установила, че корпусът на машината е бил занулен, т.е. е абсолютно обезопасен. А на това, че на задния капак е нямало емайлирано покритие и че тя е била съединена към водопроводния кран с пластмасов шланг, т.е. че тя е била изолирана от водопроводната мрежа, никой не е обърнал внимание. И напразно, защото в даден момент по време на бурята върху ЗУ на подстанцията 110/20 kV се е появило високо напрежение. Възникналата разлика в потенциалите между корпуса на пералнята, към задния капак на която плътно се е притиснало детето, и водопроводния кран, към който изглежда, той се е докоснал с ръка, се е оказала фатална.

Вторият случай става в гр.Септември. Телевизионен техник се е качил на покрива на многоетажен блок за да съедини кабел на телевизор към груповата антена. „Приближаваше буря, ми разказа представител на Енергото – и ние му викнахме да слиза. След няколко минути той наистина слезе, но целият бледен и треперещ и каза, че го е ударил ток. Ние се спогледахме – какъв ток, та там няма нито един кабел. В колата на бърза помощ му става съвсем зле и той почива на път за болницата, повтаряйки, че го е ударил ток”. Да, всички са знаели, че екранът на телевизионния кабел е присъединен към шасито на телевизора, но също така са знаели, че то е надеждно заземено чрез нулевия проводник и са били абсолютно уверени в невъзможността за възникване на разлика в потенциалите между нулата и арматурата на сградата. За тях да си представят, че в нулата е възникално напрежение, е все едно да си представят, че слънцето е изгряло от запад.

Историята на енергетиката знае много подобни случаи, но аз бих искал да приведа още три, които, съм уверен, биха помогнали и на Тома неверни да разбере колко разпределителната мрежа на България може да бъде опасна за живота на хората.

Ето как пресата описва един от тях. В гр.Габрово майка отива на гарата заедно със сина си и сяда да изпие едно кафе. Докато майката пие кафето, момченцето успяло да се качи на покрива на товарен вагон в запасния коловоз. Искрата, която прескочила между главата на детето и контактния проводник, не е била видима през деня и чак когато хората стигнали до падналото на земята дете, разбрали, какво се е случило. А ето как коментирал случилото се началникът на жп гарата в Езерово: „Тъй като разстоянието между контактния проводник и покрива на вагона е 2.5м, то означава, че момченцето е държало тел, с която неизвестно защо се е опитвало да стигне до жицата”.

Вторият случай дава възможност да разберем, колко нелепо е и това обяснение, макар то да съответства на нивото на съвременната наука. За него ми разказа председателят на комисията, разследвала нещастен случай, преподавател в МЕИ Варна доц.Ушев. На жп гарата в Повеляново работник се качил по някаква си причина на цистерна, също спряна на запасния коловоз. Разбира се, той е знаел наизуст всички правила за безопасност. Но тук трябва да се направи малко отстъпление. Дългогодишни работници по поддържане знаят, че безопасно разстояние до тоководещите части е 2,5 м. Но на тях също така им е известно, че искрова междина при напрежение 35 kV е равна на 150 мм, а при 110 kV – 650 мм. Разстояния, близки до тези стойности, те не нарушават никога. Повече от тях благополучно излизат на пенсия, без дори да подозират, че целия живот те са ходили по „минно поле”. Но някои от тях нямат такъв късмет и потвърждава това случилото се в Повеляново – прехвърчала искра и работникът паднал мъртъв на земята. Тъй като случаят не се е вписвал в никакви канони, той е останал неразгадан.

На всеки трябва да му е ясно, че за да може искра да прескочи през въздушна междина от метър – метър и половина, импулсът на напрежение трябва да има величина от няколкостотин коловолта. Следователно, както и в предния случай, се е получило обратно препокриване на въздушния промежутък от „земята” към контактния проводник.

Изригване на Слънцето е предизвикало възникване на огромния потенциал в мантия на Земята, но в определеното място той се появи само благодарение на усилията на енергетиците, които са направили ЗУ в подстанция и го свързали посредством гръмозащитните въжетата на ВЕ-110 kV със ЗУ на множество други подстанции.

Връх на неразбирането на причините за възникване на пренапрежения в електрическите мрежи може да послужи нещастния случай със смъртен изход с Димитър Василев – началник на подстанция в Електроснабдително предприятие във Варна. Митко, както са го наричали приятелите бил специалист от висока класа. На 8.8.1996 г. той по причина, известна само на него, се качил по стълбата до основата на шинен разединител в подстанция „Лазур” 110/20 kV, намиращ се под напрежение. По силата на фатално стечение на обстоятелствата, както и при предните случаи, въпреки теоретично безопасното разстояние до ножовете на разеденителя, се е получило обратно препокриване на въздушния промеждутък, прераснало в земно късо съединение. Василев получил значителни изгаряния и починал няколко дена по-късно в болницата. Най-забележителното е, че самият участник не е можел да разбере, какво всъщност се е случило. Както е разказвала дежурната в подстанцията, след като той паднал на земята, където го е отхвърлила дъгата, той няколко пъти е повторил: „Какво се случи?”

На фона на описаните по-горе трагични случаи, чести повреди на битова техника не представляват нищо особено, но разбира се те доставят достатъчно неприятности на собствениците им. Ръководейки се от това, през 2003 г. аз съвместно с инж. Стефан Апостолов, управител на Елeктроснабдяване-Пазарджик сме написали писмо до министъра на енергетиката на България Милко Ковачев, в което предложихме прост и надежден изход от положението – екраните и бронята на кабели 20 kV в подстанциите 110/20 kV да не се заземяват, а заземяването на съществуващите кабели да се премахне. За да се спазят съответните правила по Техническа Експлоатация, е напълно достатъчно заземяване на екраните и броните на същите тези кабели на другия им край. Получихме отговор, който, най-меко казано, ни порази. Накратко съдържанието му се свеждаше до следното: всичко при нас е наред и както трябва, повредите на битови прибори се случават заради токови удари (макар никой да не знае, какво е това), а хората загиват заради непредпазливост. Освен това предстоящото въвеждане на системата за изравняване на потенциалите ще направи невъзможно поразяването на хора от електрически ток.

Да, наистина, изравняването на потенциали премахва непосредствената опасност за живота на хората, но кога ще стане това? Дeсет години са изминали, но нищо не се промени. Да, количество на аварии в мрежите е спаднало, и за смъртни случаи няма съобщения в пресата, но дължи ли това на усилия на енергетиците? Според съобщения на НАСА те нямат с това нищо общо, защото типовия минимум на слънчевата активност е 486 дни, а от 2004 г., когато е започнал поредния минимум на слънчевата активност, до сега е изминало 821 дни без петна на слънчевия диск. Идването на поредния максимум доста се е забавило, но рано или късно той ще дойде и тогава пак поне половина от населението на България ще се окаже в условия на повишена опасност не само за изправността на битовите ел.уреди, но и за живота си.