Броят на заредените частици, проникващи всяка година  в земните недра,  е огромно. То представлява единица с 40-те нули.  Но те са толкова малки, че цялото това количество би могло да се събере в бирено шише. Обаче, както вече  споменахме, в момента на превръщане на йоните   в атоми,   техния обем се стреми да стане трилиони пъти по-голям.  До какво може това да доведе? Естествено, до  разкъсване на старите пукнатини в слоевете на мантията в съпровод на дълбокофокусни земетресения.

Така  продължава до средата на 20-ия век. Изглежда, тогава мантията вече се е препълнила със сгъстени газове и те са започнали да проникват  под земната кора.  Започнало е разширение на земната кора. Обаче в резултат на множество преживени от нея Глобални катастрофи, тя също се е превърнала в мозайка от литосферните   плочи. Поради това нейното разширение също така се осъществява посредством разкъсване на старите пукнатини и надигане на краищата на тектоничните плочи. Тези дърпания и надигания ние  възприемаме като плитко фокусни земетресения.

За разширение на земното кълбо би трябвало да   ни подсети удължаване на  изминаващата година с по  една секунда, на което ние   изобщо не обръщаме   внимание.   Но дайте да опитаме  в съответствие със  закона за съхранение на момента на импулса, да пресметнем с колко сантиметра  трябвало да се удължи   еквивалентния  радиус на Земята, за да нарасне продължителността на годината с една секунда.

Оказва се, че до това намаление на скоростта на въртене е довело удължението на  еквивалентния радиус на Земята само  с 10 сантиметра. На пръв поглед това е дреболия, обаче разстоянието между континентите в резултат на това се е увеличило с цели 63 сантиметра. А сега дайте да се обърнем  назад във времето. Първата секунда към изминаваща година е била  добавена на 30.06.1972 г.  От тогава прибавянето по една секунда към изминаващата година се е извършвало   24 пъти. А това означава, че от втората половина на миналия век условния радиус на Земята е нараснал с   два и половина метра, а разстоянието между континентите се е увеличило с 16 метра.

Съществува още едно потвърждение на този процес. През 1851 г., т.е. преди 165 години е било  определено местоположението на Гринуичкия меридиан. До миналата година това място е било предмет на гордост на цялата британска съобщност.   Ако предположим, че темпа на разширение на земната кора оставал   неизменен, меридиана през това време би трябвало да се премести на изток на:

165 х 0,60 м = 99 м.

Получения резултат се потвърждава от спътникови измервания. Гринуичкия меридиан в настоящо време се намира на 100 м по-на изток. В действителност меридиана стои  на старото място в мантията на Земята, която си е запазила  скоростта на въртене, но земната кора за  изтеклото време  е изостанала от мантията със 100 м.

Потвърждение на този процес дават  географите. Те са установили, че северния магнитен полюс упорно се движи в посока на руска Арктика, а височината на Хималаи, с всяка изминала година се увеличава с по няколко милиметра. Не остават много настрани и  астрономите. Те дори много по-рано, пресмятайки и сравнявайки времената на лунните затъмнения са забелязали, че Земята забавя скоростта на своето въртене и денонощията стават по-дълги. Не зная как това е възможно, но те твърдят, че от 700 година до сега закъснението се равнява на  7 часа.

Доказателство за непрекъснато разширение на земната кора дават и земетресенията. От средата на миналия век тяхното количество се увеличи хиляди пъти, и сред тях преобладават плитко фокусни.   А защо? Вероятната причина е следната. Земната кора     изоставайки от мантията, я закача със своите издатини и генерира земетръсна  вълна.

Продължаващия и днес процес на разширение на земното кълбо е започнал преди 12 – 13 хиляди години, т.е. след последната Глобална катастрофа, известна като «Световния Потоп».  То ще продължи до следващата Глобална катастрофа. Тогава налягането на газовете, достигайки критична стойност, пак ще надигне дъното на Атлантическия океан и ще го превърне в нов континент. А защо точно Атлантическия? Защото това е най-младия океан и дебелината на неговото дъно е по-малка, отколкото при другите океани. На запад и на изток ще тръгнат цунами, с височина в няколко километра, помитайки всичко, що се изпречи пред тях.  Така ще се сбъдне     предсказанието на Едгар Кейси за това, че Атлантида пак ще се издигне на повърхността,   а  САЩ и европейските страни ще се превърнат в развалини.

Налягането на газовете обаче ще  продължи да расте. В един момент издигнато на повърхността дъно ще се спука и  Земята ще се разтърси от 10-бално земетресение. То ще разруши всичко, което е било пощадено от цунами.

Водорода, заедно с хелия, натрупвани в продължение на хилядолетия и прегрята водна пара с оглушителен рев ще излетят в космоса. Парче от земната кора, прихваната от тях, ще се превърне в ядро на нова комета. Предишното дъно на океана, превърнало се в суша, ще се свие, а неговите геосинклинали ще се превърнат в планински вериги на новия континент. Скоростта на въртене на планетата ще нарасне, и Гринуичкия меридиан ще се премести  далече  на Запад. Нивото на Световния океан, как това е станало по време на Световния Потоп, ще нарасне със 100 – 150 метра, а покрайнините на съществуващите континенти ще се   превърнат в океански шелф. Великите езера ще се съединят с Мексиканския залив, а Балтийско море с  Черно. Ще падне голям студ, който автоматично ще прерасне в Ледников период.  Но понеже процеса на синтеза на атомите няма да спре, след няколко хилядолетия ледовете пак ще се изтеглят към полюсите и представителите на новата биосфера ще заемат освободилите се места.