За нас мълния от 300 КА е нещо чудовищно. Ако обаче погледнем безпристрастно, то ще се окаже, че тя просто представлява пренос от земните недра в йоносферата на електрони само за 3 гр. протони. А тъй като на земята за денонощие пада средно по 700 т прах, то трябва всяка секунда да се изпращат в йоносферата електрони за 10 кг йони. Мълниите могат да доставят едва една стотна част от необходимото, затова не трябва да се учудваме, когато обичайният характер на образуване на атоми в йоносферата на Земята се изменя на по-разрушителен. Ето как протича това.

Когато количеството йони, събрали се в даден участък на протонния радиационен пояс, надвиши критичното ниво, и силата на Лоренц не е повече в състояние да ги удържа, те под въздействието на силата на електростатично притегляне към отрицателния заряд на Земята се насочват надолу. Масата на йонното сплъстяване може да достигне стотици килограми, че даже и няколко тона, но тъй като сумарният обем на йоните е не по-голям от топка за тенис, то на практика то не може да бъде открито с радар. Положението се променя след влизането на йоните в атмосферата, където започва присъединяване на електрони и превръщане на йоните в атоми. По време на това събитие, както вече знаем, обемът на образувалите се газове нараства трилиони пъти, а температурата на образуващите се и веднага излитащи в космоса водород и хелий достига 30 000 К. Светенето на газовете и трясъка, предизвикан от увеличаването на обема на йонното сплъстяване, се възприемат като падане на огромен метеорит. В даден момент непрестанно нарастващата разлика на потенциалите ще превърне слоя от оставащ се въздух проводим. Срещу йоните мълниеносно ще се вдигнат електрони, разкъсвайки при това почвения слой все едно от взрив на снаряд. Сумарния ток на този електронен поток може да достигне стотици милиарди ампера, но понеже той се състои от множество отделни поточета, в зоната на взрива е възможна появата на множество кратери, наподобяващи мястото на падане на остатъци от метеорити.

От страни това изглежда като взрив на огромен метеорит, затова веднага хората започват да търсят останките му. Тъй като образувалите се при взрива атоми на водород и хелий излитат в космоса, а съдържанието на йони на твърди елементи представлява не повече от 1% от масата на долетелите йони, метеоритът буквално се разтваря във въздуха.

Класически пример за такова събитие е Тунгуският метеорит. На 30 юни 1908 г., сутринта в небето на Централен Сибир на височина 7-10 км се е образувала ослепителна светкавица и се е раздал взрив. Неговата сила е оценена на еквивалента на 40 – 50 мегатона тротил. Силата му е била толкова колосална, че на площ от 2000 км2 са били повалени дървета. Счупени са прозорци даже на домове, отдалечени на стотици километри от епицентъра. Масата на метеорита, съответстваща на силата на взрива, би трябвало да бъде стотици хиляди тона, но нито една от експедициите, проведени по-късно (общо не по-малко от 20) не успяват да открият нито самия метеорит, нито някой внушителен фрагмент от него. Появяват се много хипотези, които да обяснят това несъответствие: от авария на космически кораб на извънземни и сблъскване на Земята с миниатюрна черна дупка до тайнствени лъчи на Никола Тесла. Само посочената в тази статия идея не е била издигната, а тя би довела до прекратяване на продължаващите и до днес търсения на останки от несъществуващия метеорит.

За неуспеха се опитват да обвинят изключително трудните условия, но на 25 септември 2002 г. в Иркутска област пак се случва подобно събитие, наречено Витимски метеорит. В небето се появява ярка светкавица, последвана от мощен грохот в съпровод на сеизмичен трус. Хиляди хора, специална техника, танкове и самолети са задействани в търсенето на метеорита. Обаче, въпреки че условията в мястото на предполагаемото падане на метеорита са несравнимо по-лесни от тези в района на Подкаменная Тунгуска, и в този случай не намират никакви останки от него.

Хората по принцип се отличават с упорито поддържане на заблудите си. На 15 февруари 2013 г. небето над Челябинск е прорязано от огнена комета.  Следва взрив и върху града пада ударна вълна, довела до множество разрушения. Силата на взрива е била 300–500 килотона, т.е. е била равна на едновременния взрив на 20 атомни бомби. На основата на това масата на метеорита е била оценена на 10000 тона. Обстоятелствата, включително и съпътстващите електрофизични явления на Челябинския метеорит напълно съответстват на Тунгуския, и бихме помислили, че научени от горчивия опит, хората няма да се заемат отново с търсенето на метеорит. Ученият свят все пак реши още веднъж да се сблъска с безсмислена задача и затова предприе отново търсене на останките му на територия от няколко хиляди квадратни километра.

Трудно е да си представим всички процеси, които протичат в адския казан, наречен „метеоритен взрив“, но е ясно, че в съответсвие със съдържанието на елементи в слънчевата атмосфера, образувалото се вещество ще се състои главно от силикати и сулфиди на магнезий и желязо. Тъй като при взрива едва няколко десетки килограма йони се превръщат в атоми на твърдо вещество, което освен всичко друго и се разпръсква от взрива на огромно пространство, търсенето му напомня на търсенето на игла в купа сено. Общо взето, абсолютно безсмислено занятие. Би било много по-разумно въобще да не се предприемат никакви търсения или пък да ги оставят на ентусиастите-любители. Учените по-добре вместо да търсят метеорита да се заемат с обмисляне на това, как да се попречи на падането на такива „метеорити“.