Интересно, дали някой се е замислял за какво въобще служат бурите? Съдейки по факта, че мълнии са открити и на други планети от Слънчевата система,   притежаващи магнитни полета,  разбираме, че единствената им задача е да дадат възможност на електроните да преодолеят плътната атмосфера на тропосферния слой. Поройните дъждове, които обикновено съпровождат бурите, представляват просто страничен ефект.

Йонизацията на атомите на атмосферните газове започва след като в протонния радиационен пояс се натрупа достатъчно количество йони и градиентът на полето достигне величина от примерно 30 000 V/m. Под негово въздействие електроните започват   да се натрупват на извисяващи се над повърхността на земята предмети, като по този начин създават рязка нееднородност в електрическото поле на Земята. Паралелно с тази дейност,   потенциалната  разлика започва да откъсва външните електрони от атомите на кислорода и да ги превръща в йони. Благодарение на способността на заредените частици да стават центрове на кондензация на атмосферната влага, над нулевата изотерма започва да расте буреносен облак.

Разликата в потенциалите между облака и земята продължава да расте и когато тя достигне 108 – 109 V, йоните под въздействието на   силата на привличане към отрицателно заредената земя се устремяват надолу със средна скорост 105  – 106 m/s. При съудрянето им с неутралните атоми на атмосферните газове, те едни превръщат  в йони, а други довеждат само до възбудено състояние. След като се върнат след 10-8 – 10-10 секунди в изходно състояние, те отделят получената енергия във вид на светлина. Именно тази светлинна следа, оставена от йоните, по грешка продължаваме да смятаме за мълния, макар нейното предназначение е просто да се създаде йонизиран канал за истинската мълния.

Потвърждение за това ни дават високоскоростните снимки на мълнии. Установено е, че мълниевият разряд започва със спускането от облака към земята на тънка искра, която се нарича лидерен разряд. В момента на приближаването на лидерния разряд към повърхността на земята пламва ярка светлина. Причина за това е мигновената рекомбинация на атоми с помощта на електроните, които очакват йоните долу. Както вече знаем, при това събитие енергията на йонизация се отделя във вид на топлина, поради което мълниите често причиняват пожари. Нищо учудващо, като се има предвид, че температурата на това пламване може да достигне до 30 000 К. Поради същата тази причина, когато мълнията удря в пясък, тя оставя следа във вид на спечен грунт, наричан суеверно в народа „дяволски пръсти”. При удар на мълния в заземеното острие на гръмоотвода настъпва   стопяването на неговия връх Доказателство за това,  че по-нататъшното движение на лидера не може да не спре, служи следния факт – за йоните на атмосферните газове металът на гръмоотвода, който има плътен строеж на кристалическата решетка, представлява непреодолима преграда. Спомнете си само, че ако това не беше така, то нямаше да можем да съхраняваме сгъстени газове в метални съдове.

Затова в момента на пламване по йонизирания канал, прокаран от лидера със скорост достигаща до 0.05-0.5 от скоростта на светлината, електроните водени от силата на Кулон се издигат в облаците във вид на главен разряд на мълния. Така приключва първия етап от галактичната програма за синтез на атоми в атмосферата на Земята.

След завършването на първия разряд настъпва пауза до 0.05 секунди. През тази пауза каналът на разряда продължава да свети, и ако Слънцето продължава да изпраща йони и електрони, са възможни втори и последващи разряди.

Но всичко това е само начало, защото истинската цел на мълниите – среща на електроните с йоните, все още не е достигната.

Следващият етап започва след натрупването в горната част на облака на определено количество електрони. Когато силата на електростатично привличане между тях и йоните в радиационния пояс достигне определена прагова величина, електроните отдолу, а йоните отгоре се устремяват едни срещу други. По пътя те възбуждат атомите на разредените газове от стратосферата и йоносферата и ги карат, подобно на Северното сияние, да излъчват светлина от съответната част от спектъра. Възбудените атоми на кислород излъчват зелена светлина, на азота – виолетово-червена, а на аргона – синя. „Джети”, „спрайти”, елфи и другите светлинни явления в стратосферата и йоносферата по този зрелищен начин съобщават на космическите наблюдатели, че Земята продължава да изпълнява галактичните си задължения.

За това, че срещата на заредените частици и превръщането им в атоми се осъществява именно в йоносферата, говори високата температура на йоносферния слой. Тя е по-голяма с над хиляда градуса от температурата на намиращата се по-долу мезосфера. Една от причините на тази аномалия е енергията, отделяща се при образуване на атоми. Тя е около 5.109 kJ за година. Горе-долу толкова енергия би се отделила и при изгарянето на 200 хиляди тона  въглища. Ненапразно този атмосферен слой се нарича още термосфера.