В районите на магнитните полюси, потоците на водната пара с разтворените в тях кислород и други газове се пресичат с потоците на заредените частици.

В района на северния МП вследствие на сблъсъци с електроните, движещи се с космическа скорост, се извършва дисоциация на молекули на кислорода, йонизация на атоми   и образуването на озон.   В този момент се извършва най-важния за  ОС процес. Поради диамагнитните си свойства молекулите на озона от момента на образуване започват да се отблъскват от МП. Освен това, понеже озонът е 1,5 пъти по-тежък от кислорода, той се опитва да тръгне надолу. Но нищо не излиза от това.  За силовите линии на магнитно поле на Земята   диамагнитния озон е чуждо непрозрачно вещество и те се стремят да го изтласкат вън от полето.  Какво става нататък вече знаем.  Магнитно  поле на Земята успява само да освободи от озона пространството покрай МП и да   изпрати озона в стратосферата на ниски височини.  Водата, пристигаща тук заедно с кислорода, се кондензира и пада надолу във вид на сняг. Топлината на кондензация през дупката в озоновия слой заминава в космоса.

Така се формира ОС в северното полукълбо и в него  относително малка озоновата дупка. Общото съдържание на озон в около полюсното пространство достига     600 дЕ. За разлика от полюса количество на озон в тропическа зона е много по-малко   около 260 – 270 дЕ.   Въпреки това, науката продължава да твърди, че озона се образува в тропиците, където слънчевата радиация е най-силна, и от там се пренася, не ясно как, във високите широчини. И някои все още вярват на това!

Картината в района на южния МП е доста по-различна. Там също се извършва ударна дисоциация на молекули, йонизация на кислородни атоми и образуване на озон.  Разлика създава характера на пристигащите тук частици. Фактически протоните не са нищо друго освен ядра на водородни атоми, а α-частиците са ядра на хелия. Те присъединяват електроните, освободили се при йонизацията на кислорода и се превръщат в атоми. Хелият изхвърчава в космоса, а атомарния водород встъпва в реакция с озона, образувайки вода.  Молекулите озон, оцелели при тази вакханалия, се отблъсват от МП, а   силови линии на полето издигат ги в стратосферата. Така се формира ОС на южното полукълбо и огромната дупка около южния МП. Образувалата се вода и водата доведена до тук от кислорода се кондензират.   В Антарктида в резултат на това за една година се образуват от 1250 до 2500 куб. км. валежи. Топлината, освободила се при кондензация чрез озоновата дупка   се излъчва в космоса.

Тази специфика проявява себе си и в крайния резултат.   Антарктида е по-бедна  на кислород, а южното полукълбо е по-бедно на озон. Ако в него общото съдържание на озон се оценява  в 292,1 еД, то в северното полукълбо, въпреки че там попада в атмосферата много повече озоноразрушаващи вещества, то е равно на   301,6 еД.

А каква е съдбата на газовете доведени до тук от водната пара? Огромна работа по изследванe на образуване и динамика на развитиe на  Антарктичната дупка в ОС е проведена от американските учени. Те не са знаели, че озоновата дупка  около южния МП съществува от десетки хиляди, а възможно и от милиони години. За тях било е тайна, че човешката дейност не оказва никакво влияние на нейните размери и че тях ги определя само слънчевата активност. Въпреки това  с помощта на апаратура, инсталирана на станцията Мак Мердо и в специални самолети, извършващи полети над Антарктида  през периода 1985 – 1987 г учените се   опитвали да докажат влиянието на фреоните върху образуването на озоновата дупка. С тази цел  се  измерваха не само съдържанието на озона, но и на други газове.  В атмосферния въздух са били открити Н2О,  ClO, OClO, ClONO2, HCl, BrO, HF, NO, NO2, HNO3, NO4, CH4, CCl4, CH4CCl и фреони 11 и 12.  Тези резултати са помогнали на  американските учени цялата вина за възникването на озоновата дупка да възложат на фреоните. Но на нас  те ни помагат да разберем,   че     унищожаването на ОС започва в момент на раждането на озона.