Възможно, тясната специализация, съществуваща в света на науката, не дава възможност на учения свят да обедини в една картина всички процеси,   протичащи в геосферите на Земята.   А   тя е пределно проста. Всички събития на Земята,  ставащи и в земните недра, и в атмосферата на планета, са нищо друго освен странични ефекти на един единствен процес. Това е процес за превръщане на протоните и алфа-частици, изхвърлени при експлозиите на Свърхнови, в атоми на водород и хелий и тяхното натрупване в земните недра. Но на всеки би трябвало да е   ясно, че този процес не може да продължава вечно. В даден момент, както това вече е ставало неведнъж в историята на Земята,   земната кора  ще се спука и натрупаният водород ще изхвърчи в космоса. Там, атомите му след като се превърнат в синкави кристали ще се   присъединят към несамосветеща се междузвездна мъглявина, която някога ще стане място за раждане на новото съзвездие. Това задължение са изпълнявали и продължават  да изпълняват  всичките небесни тела,  притежаващи магнитни полета.

Но, както вече сме разбрали, при деионизация на атомите се отделя огромно количество топлина.  Много пъти температурата на ядрото на планетата е достигала точката на Кюри. Магнитните свойства на ядрото са изчезвали, и синтезът на атомите мигновено е спирал. Средната температура на Земята е падала до -160С и е започвал ледников период. След изминаване на хиляди, а понякога и милиони години силовите линии на някое от локалните магнитни полета на Слънцето успявали да хванат  нашата планета в своята прегръдка. Намагнитеноста на ядрото се е възстановявала, разбира се, с друго разположение на магнитните полюси, и   цикъла на генериране и натрупване на  водорода се е възобновявал. За да се предпази ядрото, е била създадена система за негово водно охлаждане. За образуване на водата е помогнало огромното съдържание на кислород в минералите на мантията /около 50%/, и  високата химическа активност на  водорода в момент на неговото раждане, т.е. на атомарния водород.

Охладителната система на ядрото действа по  следния начин. Водата, образувала се в мантията, изпарявайки се,  акумулира топлината.   През пукнатини в дъното на океана тя постъпват във водите му и ги нагрява, а те посредством конвективен топлообмен нагряват въздуха.  Така се осъществява глобалното затопляне на климата.

Топлинното излъчване на   океана се поглъща от молекулите на Н2О и СО2  и  те го изнасят до горната граница на тропосфера. Но да върнат обратно  топлина те не могат: това не им позволяват законите на термодинамика. Те са неумолими – всички газове, поглъщайки топлината, се разширяват, а това на своя ред предизвиква понижение на тяхната температурата. В горните слоеве на тропосферата тя се понижава до  до -600С. Те все още съдържат топлина, но  могат да я  отдадат само на по-студен газ, а такъв се намира отгоре, а не отдолу.  Ако космически наблюдател погледне  нашата планета чрез инфрачервени очила, той ще остане с впечатление, че нейния радиус по-голям с 8 – 10 км. Толкова много топлина излъчва тропосферата на Земята.

Обаче количеството  топлина, която нашата планета трябва да изнесе в космоса многократно  надхвърля излъчващите възможности  на газовете. Поради това топлината трябва  да бъде пренесена по друг начин към магнитните полюси, където се намират   дупки в озоновия слой на Земята.  Преноса на топлина към полюсите се осъществява с помощта на топли  океански течения,   Ель Ниньо и глобалната атмосферна циркулация като цяло.     Благодарение на тях   влагата, изпарила се от повърхността на океана, се пренася към магнитните полюси. Там тя се кондензира, а скритата топлина на кондензация чрез дупките в озоновия слой се  излъчва в космическото пространство. В резултат на това температурата на въздуха    на горната граница на  тропосферата над полюсите е с 200С по-висока от колко над екватора.

За изнасяне на топлината от земните недра освен подводни    се използват  също така  и наземни вулкани. Ето какво е писал за тях В.И. Вернадски: «Вулканът Тамбора /1815/ изхвърли в атмосферата 1000 км3 вода, а вулканът Шивелуч на Камчатка за времето на своето съществуване – 4500 км3». Така той стига до  извод, че земните недра в действителност са пълни не с магма, а с обикновена вода.

Елементарните сметки дават възможност да разберем, че в настоящо време   в мантията на Земята всяка година прониква не по-малко от 150.109 т протони и 15.109 т изотопи на хелия. Количеството на йоните на други елементи, въпреки че е много по-малко, все пак и то се изчислява със стотици милиони тона. След като   се превърнат в атоми те  встъпват в реакции. Образувалите се съединения вулканите изнасят навън. Между другото благодарение на този процес се възстановява плодородието на почвения слой и продуктивността на океана, а водородните атоми, свързвайки се с въглерода, се превръщат в петрол  и природен газ.