Няма да бъде излишно да повторим старата истина, че Създателят на този свят е бил предвидел всичко за неговото   безупречно функциониране. Ние е трябвало само да разберем това, за да не разваляме създаденото. Но изглежда ние не можем да живеем по друг начин.  Тъжния пример за това е озоновия слой на Земята.

ОС се създава със съвместни усилия на четири участника. Това са магнитното поле на Земята, заредените частици на слънчевия вятър, кислород и вода. При липсата на дори един от участниците, процесът незабавно спира.

Първи по степен на важност участник на този процес е магнитно поле на Земята.     Втория можем смело да наречем слънчевия вятър, непрекъснато одухващ магнитни полюси на нашата планета, третия е кислород и четвъртия е вода.  По принцип, мислим, че знаем всичко за всеки от тази четворка, но за да разберем как действа техния ансамбъл, трябва да припомним някои подробности още веднъж.

 Магнитно поле на Земята /МП/

            Магнитния дипол се намира дълбоко в земните недра. Поради това неговите силови линии, излизайки от един и преди да влязат в другия полюс, пресичат огромни площи от земната повърхност.   В принцип тези места са известни на всеки. В Северното полукълбо това е зоната на Северното сияние, а в южното – огромна дупка в ОС. Това, което не всеки знае е, че покрай южния МП също възниква сияние, а северния МП също се намира в средата на озонова дупка.

Както това  подробно е обяснено в статия “Улавяне на заредените частици на слънчевия вятър“, магнитно поле на Земята улавя заредените частици и ги изпраща към  МП по винтови спирали покрай силовите линии на полето. Електроните се насочват към северния, а протоните  към южния МП.  Скоростта на движение на протоните е 1 – 2 млн. км/час,  а на електроните – десет пъти по-голяма. В районите на МП силовите линии стават отвесни,  и от този момент положението се променя. И йоните, и електроните започват да се движат едни към други. Така те попадат под въздействие на невероятно огромна сила на взаимно притегляне на частици с разноименни заряди, при това нарастваща обратно пропорционално на разстоянието между тях .

 

Кислород

            Притеснявам се да пиша за кислорода. Нали всеки от нас го е изучавал в училището и възможно дори да е получавал шестици. Но се налага. Както   е казвали в древността:  „Обичам Платон, но истината ми е по-скъпа”.

Оказва се, че този елемент притежава няколко уникални свойства, известни само на тесни специалисти. Първо, кислорода е парамагнитен, а това значи, че той способен да се притегля към МП. Именно с магнитните си свойства кислорода се отличава от всички други газообразни елементи.  Освен това кислорода притежава  най-ниския потенциал на йонизация, а йонизираните му атоми   се свързват и   образуват  озон.

Озонът пък е още по-уникален. Първо, той е диамагнитен. Озонът не се привлича към МП, той се отблъсква от него. Не стига това, та той още е и непрозрачен за магнитните силови линии, все едно, че е направен от желязо. За тях озонът   е като стена и силовите линии   винаги се стараят да го изблъскат вън от магнитното поле.

И втората важна особеност. Както вече знаем всички атмосферни газове са прозрачни. Изключение на това правило само едно – озон. Той е син на цвят.  Благодарение на синьо оцветяване, ОС, като огромно огледало отразява слънчеви лъчи, предпазвайки земната повърхност от прегряване. Огледалното отражение на слънчевите лъчи от атмосферата не само е наблюдавал, но дори и е нарисувал  съветския  космонавт Леонов А.А. в 1965 г.  Королев С.П., конструктор на ракетно-космически системи, познавайки неговата склонност към рисуването, го е посъветвал  да вземе със себе си в полета цветни моливи

На външната граница на атмосферата постъпва 1,38 kW/кв.м слънчева енергия. Посредством измервания е било установено, че на екватора до квадратен метър на земната повърхност достига около 1 kW.  При придвижване към полюсите ъгъла на падане на слънчевите лъчи расте и количеството на отразената слънчева светлина се увеличава.   В нашите средни широчини ОС позволява до квадратния метър на земната повърхност да достигнат около  300 W. Съответно се намалява и средната температура, за да слезе в района на полюса под нулата.

С това мисля, че ще се съгласи всеки,  след като разгледа дадените по-долу графици.

 

 

grafika

 

  Спектър   на елиминиране на слънчевата енергия от ОС

1. Слънчева радиация на външната граница на атмосферата.

2. Слънчева радиация на  морското ниво в тропиците.

3. Слънчева радиация на широчина 400

4. Слънчева радиация на широчина 600

5. Излъчване на абсолютно черно тяло при 5900К.

 

Тези графици показват как отслабва енергията на слънчевите лъчи, достигаща земното ниво, от екватора до полюса. Също така е показан прозореца на прозрачността на атмосферата за видимата светлина    0,39 – 0,76 мкм, области на селективното поглъщане на енергия на ултравиолетови лъчи от озона 0,01 – 0,39 мкм и поглъщане на инфрачервената енергия 0,76 – 3000 мкм  от други атмосферни газове.

В отличие от Земята, на Юпитер, който не притежава ОС, температурата на   полюса само с няколко градуса е по-ниска от екватора.

Тайните пътища на водата

            Това, че растенията в процеса на фотосинтезата поглъщат вода заедно с СО2 и отделят кислород го знаят  дори и децата.   Но малко са тези, които знаят, че заедно с кислорода от порите на листата излиза огромен,   поток на изпарила се вода.  Например,  от 1 хектар житни култури за вегетационния период се отделя около 2 млн. кг вода, а от 1 хектар зеле дори 8 млн. кг. Този процес се нарича транспирация и  специалистите отдавна се опитват да обяснят това явно изразено несъответствие.

А причината колкото е сложна за разгадаване, толкова е и елементарна. Ако си спомним, че нашата планета за изпълняване на галактичното си задължение на всяка цена трябва да запази магнитни свойства на ядрото си, всичко става пределно ясно.  Трябва, първо, да се намали количеството енергия, постъпваща от Слънцето, второ, да се осигури възможност на топлината, произведената в земните недра, да се върне в космоса.  Тези задачи могат да се решат само с помощ на ОС, а за неговото създаване трябва произведения кислород непрекъснато да се пренася към МП. За решаването на тази задача е бил създаден растителния свят. Първо, той произвежда кислород, а посредством транспирация на влагата,  може да го вдигне чак до края на тропосферата.

Но разтворимостта на кислорода във водата е незначителна, точно заради това растенията са длъжни  да изпаряват толкова  огромни количества вода. За наш късмет, водата като универсален разтворител изнася до горната граница на тропосферата и други газове, образуващите се до земната повърхност  В това число са и тези,   които поради голямото им специфично тегло,   не биха могли по друг начин да се откъснат от земята. Сред тях са фреони, хлор и серни оксиди,

При издигане температурата на газовете пада, но парамагнитните свойства на кислорода се засилват. При това до такава степен, че по някое време той става основна движеща сила, увличаща водната пара с разтворените в нея газове към МП.   Благодарение на този процес, газовия състав на тропосферата остава постоянен в целия си обем, а ние получаваме възможността да живеем и да дишаме сравнително чист въздух. Или поне там, където има зелени растения