При   първите експерименти с искрови изпразвания е било отбелязано появяването на някаква странна миризма. Учените, без много да мислят решават, че така мирише електричеството. И чак в средата на по миналия век е било  установено, че така мирише газ, който образуват електричните искри, и го наричат „озон“.  Скоро след това е било установено, че озонът се състои от три кислородни атома, поради което той е по-тежък от въздуха. По-късно са разбрали, че озона, за разлика от всичките останали атмосферни газове, не е безцветен. Той притежава доста интензивен  син цвят.

В ниските слоеве на атмосферата озона се образува при мълнии. Това се разбира, благодарение на неговата миризма, а благодарение на същата тази миризма се разбира колко бързо той изчезва.  Обаче до ден днешен не ясно, защо в отличие от Н2О и СО2, той не се разпределя равномерно във въздуха и защо основното му количество е концентрирано в слоя между 20 и 50 км.

Смята се, че общото количество озон в земната атмосфера е 3.1012kg, което   представлява нищожна част от теглото на атмосферата. Ако приведем целия озон към нормалните условия: налягане 1013 мбар и температура 00С, земното кълбо ще обкръжава син  пласт с дебелина 3 мм.  Ако съща процедура повторим със сухия въздух, то ще получим пласт с дебелина 8 км. Обаче тази нищожна на пръв поглед прослойка в хилядакилометровата атмосфера изпълнява ролята на радиационен щит. Тя поглъща биологически активната ултравиолетова част от слънчевата радиация. Това е това излъчване, което поглъщайки се от нуклеинови киселини, предизвиква ракови заболявания на кожата и катаракта на очите.

Плътността на ОС в чест на английския учен Г.М. Добсън, който много е направил за решаване на проблема с измерване на атмосферния озон, измерват с  единиците на Добсън (еД). Тази единица представлява приведената към нормални условия дебелина на озоновия слой умножена на 100.

Всичко, което е известно на съвременната наука за ОС е било  измислено от американски учен С. Чепмен през 1930 г. и от тогава не е претърпяло изменения. В кратко изложение неговата теория изглежда по следния начин.   „Озона се образува в стратосферата от кислород под  въздействие на късовълново излъчване на Слънцето“.

Доста по-късно с напредъка на техника за високото напрежение са разбрали, че за извършване на фотоионизация на газовете,  дължината на вълната на излъчване не трябва да бъде по-голямо от 100 нм. Но, странна работа, специалистите по Физика на атмосферата би трябвало да знаят, че такова излъчване до стратосферата не достига. То изцяло се поглъща в йоносферата.Там атомарния кислород поглъща  опасните за всичко, що е живо  фотоните на гама, рентгеновите и на йонизиращата част от слънчеви лъчи.   Но никой не казва, че и Чепмен, и другите учени след него грешат. А истината изглежда по следния начин – озон   в стратосферата не може да  се образува. 

И така трябва да  признаем, че на съвременната наука са известни само факта за съществуването на ОС, способността на озона да елиминира част от УВ излъчване на Слънцето и данни за изтъняване на ОС.  Всичко останало за съвременната наука е Terra incognita. Това значи, че трябва да започнем с разкриване на тайна за произхода на ОС.