Предаването на електроенергия от производители към потребителите се осъществява основно чрез повишаващи трансформаторни подстанции с променлив ток 50 (60) Hz, електропроводи 110-1150 kV и понижаващи подстанции. Всяка подстанция и всеки стълб на въздушните електропроводи (ВЕ) се оборудват със заземяващо устройство (ЗУ). То представлява намираща се под повърхността на земята мрежа от хоризонтални електроди. Към възлите на тази мрежа са присъединени вертикални електроди, които се забиват в грунта на дълбочина, не по-малка от 3 метра. Площта на такова ЗУ в подстанциите възлиза на десетки хиляди квадратни метра. Максималното съпротивление на ЗУ на подстанциите е 0.5 Ω, а на стълбовете на ВЛ – 30 Ω. От преки удари на мълнии открити разпределителните устройства (ОРУ) на подстанциите са защитени чрез монтирани на порталите им стержневи гръмоотводи, чиито токоотводи са присъединени към ЗУ на подстанциите. Към него са присъединени екраните на кабелните линии (КЛ), неутралите на трансформаторите и всичко, върху което стои изолацията на високо волтовите апарати, както и всичко, на което се окачват гирляндите на изолаторите.

Проводниците на ВЕ са защитени от преки удари на мълнии чрез окачено над тях гръмозащитно въже. Това въже заедно със стълба на ВЕ е свързано със ЗУ на стълба, а в подстанциите – със ЗУ на подстанциите. ВЕ могат да бъдат изключени, но въжетата е невъзможно да бъдат прекъснати, затова на практика ЗУ на целия континент са съединени чрез гръмозащитните въжета на ВЕ в единна мрежа.

Изграждането на устройства за гръмозащита се основава на сляпата вяра в това, че мълниите падат от небето и носят отрицателен заряд. От там нататък всичко е просто – токът на мълниите се улавя от гръмоотвода и чрез ЗУ се разтича в земята. Падение на напрежението при преминаване на тока на мълнията през съпротивлението на ЗУ се оказва приложено към неговите вертикални електроди.

На пръв поглед всичко е предвидено и вероятността от аварии е изключена, но практиката показва, че в действителност всичко е направо като в арменския анекдот: „Чу ли, че Киркор е спечелил 100 000 от тотото? Да, чух. Само че разбрах, че не е спечелил, а е изгубил, и не на тотото, а на карти, и не Киркор, а Гарабед”. Защото ослепителната искра, падаща от небето, не може да носи отрицателен разряд – отрицателният заряд на земното кълбо не може да го позволи. Лидерният разряд може да бъде само положителен. Следователно токът на главния разряд на мълнията не влиза в земята, а излиза от нея. Той се създава от електроните, събрани от ЗУ. В резултат падането на напрежението при преминаване на тока на мълнията се оказва приложено не към вертикалните електроди на ЗУ, а към изолацията на съоръженията.

Както вече отбелязахме, по време на възникване на лидерен разряд, върху стърчащите над повърхността на земята предмети се натрупват отрицателни заряди. Тяхната енергия може и да не е голяма, но потенциалът на гръмоотвода, поставен на портала на открито разпределителното устройство (ОРУ), може да достигне до десетки, че даже и до стотици милиона волта. Това напрежение води до импулсни обратни препокривания от заземените части, намиращи се в непосредствена близост до гръмоотвода, към тоководещите части. За избягване на препокриването се налага да се увеличават изолационните разстояния и количество на изолатори в гирляндите. Въпреки че импулсната здравина на изолаторна верига от три изолатора е 300 kV, в ОРУ – 110 kV, количеството изолатори в гирляндите достига до шест, а понякога и до седем-осем броя.

Излиза, че истинската роля, която играе всяко ЗУ, е да създава атмосферно пренапрежение. Разбира се, неговата величина зависи от нивото на слънчевата активност, но така или иначе, колкото е по-голяма площта на ЗУ и колкото по-дълбоко са намират електродите му в грунта, толкова по-голям ще бъде токът на мълнията и по-високо напрежението върху заземените конструкции на подстанциите. Чрез заземената неутрала на трансформатора и намотките му това напрежение попада на шините на ОРУ. Неговата величина е относително невисока, но тъй като мощността на електронния поток е огромна, то тя може да превърне всяко импулсното обратно препокриване в силова дъга. Най-често негови жертви са трансформаторите и КЛ. За защита им служат вентилни отводи, които връщат част от електроните обратно в земята. От страни това изглежда по следния начин:

Изграждането на ЗУ в подстанциите е равносилно на издигането на плакат: „Добре дошли, драги гости!”. Когато електроните чрез заземената неутрала на трансформатора и неговите намотки попаднат на шините на подстанцията, те са посрещнати от виковете на вентилния отвод: „Връщайте се назад, дяволи проклети, само вие ни липсвахте тук!”. Излиза в крайна сметка, че гръмозащита върти електрони в безсмислен затворен кръг.

Във ВЕ атмосферни пренапрежения създават стълбовете. Токът на главния разряд на мълнията при преминаване през заземителното устройство на стълба генерира напрежение, чиято величина може да достигне милиони волта. Този потенциал също предизвиква обратно препокриване на изолаторната верига, а електроните събрани от ЗУ на подстанциите, го превръщат в земно късо съединение. От това няма спасение, защото електроните трябва да се качат в облаците и за целта са длъжни да използват всяка предоставена им за това възможност.

С една дума, съществуващото положение в енергетиката изглежда така, сякаш огромна армия специалисти, мислейки, че се борят с атмосферни пренапряжения, в действителност се занимават само с това, как да помогнат на родната планета да изпълнява галактичните си задължения. Едни, изграждайки все по-съвершенни ЗУ, правят всичко възможно за да помогнат на електроните да излязат на повърхността на земята. Други, издигат стълбовете на ВЕ и окачват на тях гръмозащитните въжета с единствена цел да предизвикат лидерния разряд на мълнията и с това да помогнат на електроните да заминат за йоносферата. Даже авариите, предизвикани от тази дейност не могат да ги спрат. Може би защото тяхното отстраняване става за наша сметка.